Петгодишен план за любов и близост
В изложбата, озаглавена „ Изкуство без/със времето? ” Софийската градска художествена изложба предлага сегашен взор към няколко творби от един преломен за българското изобразително изкуство интервал . Удава ни се опция да проверим дали творбите, които преди 30, 20 или 5 години са били модерно изкуство, с времето не са се оказали краткотрайни. Или пък дават през днешния ден опция за някакъв нов прочит - със или без създателите им да са имали такива планове - каквато е концепцията на кураторите. Периодът общо взето съответствува със заглавието на книгата „ Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 ” на Весела Ножарова и малко го надвишава.
Първото, което стряска посетителя при влизането в познатата зала на втория етаж на СГХГ е, че архитектурата ѝ е изменена. Издигнати са две нови стени, които я разделят на три преливащи едно в друго пространства и по този метод задават посока на придвижване на фена.
Второто, което може да го стресне, е датировката на работата на Милко Павлов Resentimenti - голяма нереална рисунка, изпълнена в техниката на фротажа - 2027 година Тоест художникът ни дава опция за надникнем в бъдещето (му) или да се замислим за ролята на времето в изкуството.
В същата посока повече или по-малко увлекателно ни водят и останалите творби на живописта, графиката, фотографията и инсталацията, включени в изложбата. Любомир Минков събира в едно съревнование модерни спортисти с древногръцки спортист. Иван Мудов си прави серия „ автопортрети ” в минало, настояще и бъдеще време, включващи „ информация ” от гледачка на кафе, в които като елегантни орнаменти са се появяват и отпечатъци от изпитите чаши. Сашо Стоицов свързва по логичен неуместен, само че естетически гръмък метод тематиката за обществените права в съвременноста с изобразителната стилистка на средновековните ислямски миниатюри.
Сред творбите, пред които посетителите се задържат най-дълго, са тези на Недко Солаков и Севда Семер. Платното „ Вечност ” на Солаков от 1987 година демонстрира нищожността на нашите настоящи драми и скърби, изобразени с композиция от фигурки на къщички и хора в горната част на картината - спрямо голямата тъмна пропаст на всичко, случило се преди нас. В рисунките от серията „ Имало едно време " времената на египетските пирамиди, Светата инквизиция, рицарството и други са изобретателно освежени благодарение на детайли от нашето съвремие.
„ Петгодишен дневник на любовта и близостта, 2018-2023 ” е апаратура, включваща дневници, рисунки, текстове… всички свързани с една интимна връзка. Тя е забавна не с някакви разголващи подробности, а с това по какъв начин развиването на връзката и процесът на основаването на творбата си въздействат взаимно. Интересно в този към момента недовършен „ план в развой ” е и че авторката има петгодишен проект „ за обич и непосредственост ”. Да се надяваме, че на персонално равнище петилетките ще се окажат по-успешни, в сравнение с публично.
Освен към този момент упоменатите създатели, кураторите Даниела Радева и Лъчезар Бояджиев са присъединили още творби на Мария Зафирова, Божидар Бояджиев, Любен Петров, Стефан Янев, Лъчезар Бояджиев, Георги Тодоров, Надежда Олег-Ляхова и Боряна Росса. Изложбата ще остане в галерията до 5 април.
Първото, което стряска посетителя при влизането в познатата зала на втория етаж на СГХГ е, че архитектурата ѝ е изменена. Издигнати са две нови стени, които я разделят на три преливащи едно в друго пространства и по този метод задават посока на придвижване на фена.
Второто, което може да го стресне, е датировката на работата на Милко Павлов Resentimenti - голяма нереална рисунка, изпълнена в техниката на фротажа - 2027 година Тоест художникът ни дава опция за надникнем в бъдещето (му) или да се замислим за ролята на времето в изкуството.
В същата посока повече или по-малко увлекателно ни водят и останалите творби на живописта, графиката, фотографията и инсталацията, включени в изложбата. Любомир Минков събира в едно съревнование модерни спортисти с древногръцки спортист. Иван Мудов си прави серия „ автопортрети ” в минало, настояще и бъдеще време, включващи „ информация ” от гледачка на кафе, в които като елегантни орнаменти са се появяват и отпечатъци от изпитите чаши. Сашо Стоицов свързва по логичен неуместен, само че естетически гръмък метод тематиката за обществените права в съвременноста с изобразителната стилистка на средновековните ислямски миниатюри.
Сред творбите, пред които посетителите се задържат най-дълго, са тези на Недко Солаков и Севда Семер. Платното „ Вечност ” на Солаков от 1987 година демонстрира нищожността на нашите настоящи драми и скърби, изобразени с композиция от фигурки на къщички и хора в горната част на картината - спрямо голямата тъмна пропаст на всичко, случило се преди нас. В рисунките от серията „ Имало едно време " времената на египетските пирамиди, Светата инквизиция, рицарството и други са изобретателно освежени благодарение на детайли от нашето съвремие.
„ Петгодишен дневник на любовта и близостта, 2018-2023 ” е апаратура, включваща дневници, рисунки, текстове… всички свързани с една интимна връзка. Тя е забавна не с някакви разголващи подробности, а с това по какъв начин развиването на връзката и процесът на основаването на творбата си въздействат взаимно. Интересно в този към момента недовършен „ план в развой ” е и че авторката има петгодишен проект „ за обич и непосредственост ”. Да се надяваме, че на персонално равнище петилетките ще се окажат по-успешни, в сравнение с публично.
Освен към този момент упоменатите създатели, кураторите Даниела Радева и Лъчезар Бояджиев са присъединили още творби на Мария Зафирова, Божидар Бояджиев, Любен Петров, Стефан Янев, Лъчезар Бояджиев, Георги Тодоров, Надежда Олег-Ляхова и Боряна Росса. Изложбата ще остане в галерията до 5 април.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ